Защо изпадаме във финансова криза?

Чудили ли сте се някога защо се случва финансовата криза? Не само веднъж, но отново и отново? Сигурно си мислите, че трябва да сме си научили урока, нали?

Това е сложен процес, но се надявам до края на тази статия да стане ясно, защо ние, хората, причиняваме финансовата криза.

Всичко е свързано с "това нещо", наречено кредит.

В най-фундаменталната си част, икономиката е проста машина. Но много хора

не го разбират - или не се съгласяват как работи - и това довежда до ненужно икономически "страдание". Много анализатори биха казали, че това не е правилният начин, но е начин, по който аз вярвам и разбирам действията на банките. Затова, можеш да спреш да четеш дотук, но ако досега ти е било трудно да разбереш как работи икономиката, това може да е шансът ти. Ще се опитам да опиша всичко, все едно обяснявам на 15-годишната си племеница. Така че да се залавяме за работа.

Една икономика е просто сума от транзакции. Транзакцията е елементарно нещо. Тъй като правим много от тях, икономиката изглежда по-сложна, отколкото всъщност е. Вместо да гледате на икономиката като съвкупност от транзакции, опитайте се да си я представите една по една.

Сега, какво са парите?

Икономиката работи с пари за изпълнение на тези транзакции, или по-конкретно, пари в брой (кеш) и/или кредит.

Когато купуваш нещо в брой, разменяш сумата за стока или услуга. Когато платиш в брой - транзакцията е затворена. Край. Няма задължение между двете страни.

Когато купуваш с кредит, разменяш кредит (обещание за плащане в бъдеще) за стока или услуга, която получаваш сега. Тази транзакция не е пълна, докато задълженият не изплати този дълг. Така че в този случай, кредитът (а именно, парите) са създадени "във въздуха" без помощта на централни банки или хазна. (т.е. няма физическо присъствие, те са "виртуални"). Необходимо е само желането на две страни, за да се създаде кредит (пари). Предоставя се актив на заемодателя (човекът, който трябва да получи пари) и дълг към длъжника (човекът, който дължи пари), което продължава до приключването на сделката с връщането на дълга.

Икономиката има тенденция да се съсредоточава единствено върху физически твърди пари - парите в брой. Но кредитът, съставлява по-голямата част от транзакциите в света. В САЩ стойността на транзакциите с пари в брой възлиза на около 3 трилиона долара. Но общият кредит е близо 60 трилиона долара. Повечето покупки (търсенето) са чрез кредит, а не в брой.

Накратко, съществуват различни видове пазари, различни видове купувачи и продавачи и различни начини на плащане, които съставляват икономиката. За простота ще ги групирам и ще обобщя как работи системата.

Най-общо казано:

• Всички промени в икономическата активност и цените на финансовите пазари се дължат на промени в сумите на 1) парите в брой или 2) кредитите, които са изразходвани за тях (икономическата активност и цените на финансовите пазари), и сумите от тези продадени артикули. Промените в сумата на покупките обикновено имат много по-голямо въздействие върху промените в икономическата активност и цените, отколкото промените в общия размер на продажбите. Това е така, защото няма нищо по-лесно, от това да се променя предлагането на пари и кредит.

• За простота нека групираме купувачите в няколко категории. Покупката може да е от 1) частния сектор или 2) от държавния сектор. Частният сектор се състои от хора и предприятия, които могат да бъдат както местни, така и чуждестранни. Държавният сектор най-вече се състои от а)правителство, то изразходва парите си за стоки и услуги; и б)централна банка, тя е единственият субект, който може да създава пари и като цяло изразходва парите си за финансови активи.

Тъй като чрез парите в брой и кредитът по лесно се произвеждат (или спират да се прозвеждат) стоки, услуги и инвестиционни активи, имаме икономически и ценови цикли.

Има три основни "сили", които движат икономиката с течение на времето.

Ще започнем с 3-тия вид цикъл.

Краткосрочен цикъл на дълговете (Short-Term Debt Cycle)

Краткосрочният цикъл на дълговете (иначе известен като бизнес цикъл) е доста добре познат, тъй като той се случва на всеки 5-7 години. Той възниква от: А) темпа на растеж на разходите (т.е. общата сума, обезпечен от темповете на растеж на парите в брой и кредита) е по-бърз от темпа на растеж на производствения капацитет, което води до увеличение на цените, докато Б) темпът на растеж на разходите се намалява, като се увеличат лихвените проценти. И това е времето, където се появява рецесия.

С други думи, рецесията е преднамерена икономическа контракция, която се дължи на намаляване растежа на дълга в частния сектор, заради по-строги мерки и политика на централната банка (обикновено заради борба с инфлацията).

Централната банка, рано или късно, ще премахне по-строгите мерки (намали лихвените проценти), когато обстановката се нормализира, за да стимулира отново търсенето на стоки, услуги и кредитния разтеж. Когато лихвените проценти се намалят:

1. Новият кредит става по-привлекателен, и така хората и бизнесите започват да заемат повече пари.

2. Съществуващият дълг става по-евтин за изплащане, тъй като лихвените му проценти сега са по-ниски.

3. Снижава се дисконтовият процент, при който се оценяват предприятията и финансовите активи (по-нисък дисконтов процент увеличава сегашната стойност, правейки актива по-привлекателен). После инвеститорите наддават за тези активи, като се придват по-нататък по линията на риска, като предизвикат спредове между финансови инструменти (т.е. пари, облигации, акции), да се затегнат.

Графиката по-горе показва спредът между финансовите активи. Когато спредът се увеличи (по-високи лихвени проценти), рискът се повишава и инвеститорите получават по-висока възвращаемост, за поетия риск. И когато се стесни (по-ниски лихвени проценти), рисковите премии намаляват и инвеститорите получават по-малка възвръщаемост за поетия риск.

По-евтиният дълг увеличава заемите и увеличава търсенето. Хората и фирмите заемат и харчат повече. И тъй като разходите на един човек са печалбите на друг, доходите се повишават, което допълнително стимулира търсенето.

Всички знаем, че увеличаването на търсенето повишава цените на активите (недвижимо имущество, бизнес, акции и т.н.). Когато цените на активите се повишават, нетната стойност на хората нараства, както и кредитните им профили. Това им позволява да заемат повече.

Този процес продължава, докато нарастващото търсене не достигне производствения капацитет и се стигне до инфлация (намалено) на търсенето. Производственият капацитет е границата на това, което икономиката може да произведе. Търсенето на кредити може да се създаде много по-бързо от това, което икономиката може реално да подкрепи. Когато това се случи, инфлацията започва да се ускорява, защото има повече търсене, отколкото доставчиците могат да се справят. Твърде много пари започват да преследват твърде малко стоки (производство), което води до повишаване на цените. Резултатът е интензивна инфлация.

Затова централната банка трябва да регулира инфлацията. Така че, когато инфлацията започне да расте, тя е принудена да повиши лихвените проценти. И когато доставчиците успяват да се справят с търсенето, лихвение проценти намаляват.

Така цената на дълга нараства поради по-високите лихвени проценти. Това води до "затягане" на парите и търсене започва да намалява, тъй като хората и фирмите заемат и харчат по-малко. И тъй като разходите на един човек са доходите на друг човек, спадът доходите и по-нататъшното намаляване на търсенето. Спадът в търсенето води до спад в цените на активите, което намалява кредитните профили на кредитополучателите, което води до по-малко кредитиране. Дисконтовият процент се увеличава и разширява спредността между финансовите активи (т.е. акциите и облигациите се продават и стават по-малко привлекателни) ...процесът продължава и продължава.

Докато централната банка отново намали лихвените проценти.

Но този път, тъй като дълговете сега са по-високи отпреди ЦБ намали лихвените проценти (т.е. повече приходи трябва да отидат за обслужването на дълга), тя трябва да намали лихвените проценти дори с по-ниски нива, отколкото преди.

Краткосрочните бизнес цикли се повтарят с течение на времето, всеки път когато лихвените проценти се движат по-ниско. Лихвените проценти трябва да се движат по-ниско, защото дългът (и разходите за обслужването му) продължават да нарастват както в публичния, така и в частния сектор.

Тази последователност продължава докато процентите достигат нула или отрицателни. Това е моментът, в който се осъществява пик в дългосрочния цикъл на дълга.

Дългосрочнен цикъл на дълга (Long-Term Debt Cycle)

Те не са добре разбрани от обществеността, тъй като те работят на по-дълъг период от време (оттук и името). Цикълът става много забележим в преходни точки, които обикновено се появяват веднъж на всяко поколение, на всеки 25-50 години.

Източник: https://macro-ops.com/how-short-term-and-long-term-debt-cycles-work/

Гледайки горната графика, можеш да видиш дългосрочния цикъл на дълга на САЩ в целия си блясък. Лихвените проценти достигат връх през 1920 г., след което се обръщат и започват да намаляват. Те излязоха от най-ниските си нива през 30-те и 40-те, преди да се покачат отново през следващите 40 години. През 1981 г. отново достигат своя връх и оттогава насам трендът е низходящ.

Общият дълг на Америка се натрупва в дългосрочен план, както е показано на графиката по-долу. Можеш да видиш двата "топа" на дълг. Единият през 1929 г., когато общият дълг достигна 260% от БВП. Резултатът е Голямата депреси. Сега дългът е на 380% от БВП. Каква ли депресия ще прежиим сега, когато влезем в рецесия.

Източник: https://macro-ops.com/how-short-term-and-long-term-debt-cycles-work/

Повечето хора се съсредоточават върху държавния дълг (дълг на правителството)и пренебрегват частния дълг (дълг на хората и корпорациите). Това е ГРЕШНО. Въпреки че държавния дълг е важен, частният дълг е основният двигател на циклите. Частният дълг е мястото, където търсенето идва от това, което задвижва икономиката. Освен това правителствата могат по-лесно да управляват дълга си, като осигуряват приходи чрез централните банки. За съжаление частната страна няма тази привилегия.

Натрупването на дълг не може да продължи безкрайно. Причината е, че в крайна сметка лихвените проценти не могат да бъдат постоянно понижавани. Те достигат до нулева граница и не може да се стигне до по-голямо облекчаване на кредитите. Натрупаните нива на дълга стават твърде високи и разходите за обслужване са твърде големи. Кредитната система буквално се изразходва.

Растеж на производителността (Productivity Growth)

Както е показано по-долу в диаграма 1, реалният БВП на глава от населението е около 2% през последните 100 години и няма чести значителни отклонения. Това е така, защото с течение на времето ЗНАНИЕТО се увеличава , което от своя страна повишава производителността и жизнения стандарт. Както е показано в тази диаграма, в дългосрочен план има относително малки разлики в тенденцията. Дори през Голямата депресия отклонението изглежда доста малка. Това е причината заради, която можем да бъдем относително уверени, че с течение на времето икономиката ще се върне към точните норми. Въпреки това, отблизо, тези вариации от тенденцията могат да бъдат огромни. Например, обикновено в депресии, спадът в реалната икономическа активност е около 20%, разрушаването на финансовото състояние обикновено е повече от 50%, а цените на акциите обикновено намаляват с около 80%.

Източник: How the economic machine works - Ray Dalio

Най-важното е, че големите отклонения от тенденцията се дължат на увеличаване и намаляване на кредитите - т.е. кредитни цикли, а именно дългосрочен и краткосрочен. Циклите които обсъдихме по-горе.

Надявам се, че е станало ясно, как работи една икономика и последиците от промяната на лихвените проценти.

Ако мислиш да известираш в дългосрочен план, потруди се да анализираш, някои допълнитени графики, за да изградиш плана си. Успех.

Източници: https://macro-ops.com/how-short-term-and-long-term-debt-cycles-work/

http://www.economicprinciples.org/wp-content/uploads/ray_dalio__how_the_economic_machine_works__leveragings_and_deleveragings.pdf#page=2